На майка ми!!!

По пометения отзарана двор слънцето плетяло дантели от сенки, а небето пеело от радост. Било Гергьовден.

Баба ми тънко предяла от бялата къделя и мечтаела за неродената си рожба.

-Хей, булка, - стреснал я дядовият глас, - тръгваме!

Цялата махала се изнизвала към  турската крепост край Силистра. Горе пролетното ухание на гората се смесвало с миризмата на печено агнешко.

“Хубав ден Великден, / ощ по- хубав Гергьовден” – пееше баба ми, а аз си представях шумоленето на нежните още листа, белите месали, разпръснати като кокичета по   тревата, и дядо ми – приседнал на една страна, с кавал в ръце.

Празник!

Празнували хората!

Празнувала гората!

И, когато било най-шумно, и най-красиво, майка ми поискала да види белия свят. Явно усетила празника, та решила сама да му се порадва. Това се оказало трудна работа. Ако не бил Св.Георги (поне баба ми така мисли), нямало да ги има и двете.

Никога не са ми говорили за Христос. С него се “запознах” като студентка. Не чух от баба си да каже Бог. Когато не слушах, тя ме плашеше: “Оня, дето е горе, всичко вижда и чува!” “Оня” обаче нито можех да видя, нито да чуя. Бях достойна рожба на времето си, но и до днес помня един бял кон, с извита като сърп шия, и грива, в която слънцето вплита златни нишки. Ездачът беше красавец – бяло лице с орлов поглед, обрамчено от смолисто черни къдрици. На това полуженско, полумъжко лице ореолът приличаше на някаква бутафория. Как да повярваш, че е светия?

Разказват, че когато минавал през нивите, птичките се смълчавали, а класовете се галели в краката на коня му като дечица. Така се гали майка ми в нас!

Девойката, която Св.Георги спасил от ламята, била с руси коси и сини очи. Когато майка ми ме родила русокоса и синеока, нарекла ме Галина.

Освободената девойка запяла от щастие и тръгнала из равнината. Майка ми като запее...

Гергьовденският дъжд са сълзите на милостта. Тогава всичко е хубост и обич. Така ни напоява обичта на майка ми.

Никой не бива да бяга от дъжда. Той е хляба, а хлябът е всичко за човека. Който обича хляба, обича и хората. Мама обича хората! Вярва им!

Хляб не се краде, а се раздава! Мама раздава себе си!

“Хубав ден Великден, / ощ по-хубав Гергьовден!” – пее майка ми.

А на мен – душата ми!