Бяха в мансардата на Симеон и умуваха накъде да забият довечера. Имаха проблем – пари.

- Знаете ли, бе? – възкликна Божидар, - предлагам ви внушително и колоритно представление с автентични декори.

- Още е студено за Дунава, брат.

- Не бе, днес е Великден. Сигурен съм. Баба ми се стягаше за църква. Да отидем и ние, а ?!

- А после?

- После каквото сабя покаже.

- Казва се “каквото Бог дал”, християнино! – присмя се Монката.

Тя беше безгласна буква. Мъкнеха я със себе си и й се доверяваха като на племенен тотем.

В църквата беше препълнено. Както едно време в киното, когато даваха филм: “Забранен за деца под 14 години”.

Огледа се. Самодоволни християни често, често тренираха дясната си ръка в кръстен знак. Досмеша я. После се засрами. “Вън търговците от храма” – пишеше в светите книги, а този се пукаше по шевовете от тях.

Интересно какво ли лице ще има тази гордо вдигната глава с дълги меки къдрици? Коя ли Дева Мария не иска да склони глава пред своя Син, Отец и Съпруг?
          Запромъква се между хората и ... О, небеса!  Това било момче. Момък, чийто дяволит поглед погали очите й, докосна устните й, и пролази по тялото й.
           Народът се упъти към вратата. Той пъхна запалена свещ в ръката й и нехайно запита:

-    Имаш ли си име?

-    Даже две. Мая – Мария.

          -   Аристократка !!!           

-   Кръстена съм на баба си Мария, но съм се родила на първи май. Затова Мая.

-  Честит рожден ден, Мая-Мария! Искаш ли да празнуваме? Ти имаш рожден ден, аз – имен ден?!

-  Ти си Велико, Велко, велик изобщо.

-  За велик не знам, но пред теб стои преродилият се пророк Йеремия.

-  Йеремия!? – трепна тя. Внезапно я осени мисълта за Йередия от “Осъдени души”. Можеше ли това момче да бъде фаталният мъж на живота й! Глупости!!! Тамянът е замаял главата й.

- Пази светлината на живота си, Мая-Мария! Треперенето на ръката ти ще я загаси – прошепна той в ухото й и закри с длан пламъка на свещта й.

Тя се сети за Монката и Божидар. Сигурно я търсят.

-  Ела, ще ти покажа нещо – ръката му беше влажна и мека, - хайде, няма нищо страшно. Ще се върнем до края на службата.

Заведе я край реката до един стар, разцепен от бурята дъб.

-   Затвори очи, Мая-Мария. Затвори очи и слушай.

Това не е парк, Мая-Мария. Това дърво е младо и хубаво, Мила-Мария. Клоните му пазят сянка за двама, Любима-Мария. Змия лежи в корените му и пази покоя  им, Любима-Моя.

- Много знаеш, Йеремия.

- Нали съм прероден пророк, Живот-Мой. Гледай змията. Танцът й разказва стара приказка.

Било Великден. Моми и момци търкаляли боядисани яйца край дъба – против градушка и за плодородие. Слънцето искряло в черните очи на момците и се отразявало в румените бузи на девойките. Ненадейно грозен гръм разтърсил небесата. Блеснала светкавица и разцепила дъба. В основата на цепнатината аленеело яйцето на Мария. Грях била сторила девойката. Взела да търкаля не кое да е яйце, а първото боядисано яйце, което баба й сложила под кандилото. Посегнала Мария да вземе яйцето си. Посегнала и изчезнала. Мислилил Иван, плакал и накрая, като в приказките, тръгнал да я търси.

Змията направи последна спирала около тялото й и замря в краката му.

-   Много земи пребродих, Мая-Мария. Намерих те. Помниш ли ме, Любима-Моя, знаеш ли ме?

-     Помни те баба ми, Иване, знаят те сънищата ми, Йеремия, чакат те мечтите ми.

Две хладни като коприна устни докоснаха челото й. Отвори очи. Пред нея беше старият, разцепен от бурята дъб. Под краката й – потрошен асфалт.

-         Ще ходим ли в църквата? Службата скоро ще свърши. Аз ти обещах...

-         Ти каза, че си ме търсил, Йеремия. Нима ще ме пуснеш, когато ме намери?  

-         Любовта е свобода, Любов-Моя. Всеки под слънцето има право на избор.

-         Аз направих своя избор, Йеремия...

След час Монката и Божидар я намериха притихнала в прегръдките на чернокъдър момък с образ на светия.