Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
13.09.2009 14:33 -
Изворът на Белоногата
Автор: lechevagalina
Категория: Изкуство
Прочетен: 1173 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2009 09:12
Прочетен: 1173 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 29.11.2009 09:12
ВЕЗИРЪТ И ГЕРГАНА –
ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ
Смая се везир с Гергана,
Вярност в любов и почете,
Пусна момата свободна
И надари я богато... 1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам ще бъда мед що звънти или кимвал що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща... - щом любов нямам нищо не съм...
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда...
5. ...зло не мисли...
7. ...на всичко вярва.(І Кор.: 13)
Едва ли апостол Павел е имал предвид любовта, за която ще стане реч по-долу, но дали е любов към ближния или към Бога, към рода или към либето, в “Изворът на Белоногата” има много любов.
Привидно всичко е казано и добре познато – пише Т.Жечев, но поемата крие необозрими възможности за съпоставки в културологичен аспект. Затова може би и мненията са така диаметрално противоположни.
Гергана – непорочна и чиста като детска сълза, защото “още нищо не знае”, е разпъвана на кръст от интерпретаторите на поемата. В съзнанието на читателските поколения тя остава като символ на родните добродетели, на народното отстояване на традицията. Гергана е истински апотеоз на българката!
Защо обаче везирът е така благосклонен към нея? Защо и дава правото да бъде участник в един равностоен спор? Защо той е “нетрадиционен”(Т.Жечев) образ на турски властник!?
Защо и Гергана е така нетрадиционна?
Още от утробата ней е внушавано, че турците са господари, врагове, злодеи, че от тях се бяга или пред тях се свежда глава!!! А “младото без(ум)но момиче” спокойно, смислено разговаря със своя враг-господар, изповядва любовта си, разтваря душата си.
Гергана е българка.
Везирът – турчин!
Славейков не би могъл да роди други герои. Ако не бяха българка и турчин, те нямаше да са рожба на възрожденското време, щяха да са книжни същества, извънредно далечни на фолклорния вариант, от който черпи сили поетът. Щом е апотеоз на българката, Гергана трябва да устои на везира-турчин.Според традицията верността на жената се поставя над нейната хубост, особено, ако изневярата е и измяна на народната принадлежност. Тя ще остане вярна на Никола, защото го обича и, защото “се е клела, заклела и клетвата и вярна е”. Според същата тази традиция “клетвата за вярност не може да се пренебрегне, носителят на такъв обет може да бъде освободен само със съгласието на този, на когото е даден”(Н.Г.Николов.Българската балада.1983).
Никола го няма на извора.
Защо?
Хиляда и едно “защо”, както в онези приказки на митичната Шехеразада... Цялата местност на десния бряг на Марица, под чешмата и досега е запазила разкоша и очарованието си, - пише Т.Жечев. И аз виждам онези тучни ливади, по които пасат и играят хергелетата на везира. Млад и хубав, като цар Шахрияр, с типичната за ориенталците леност, везирът пуши наргилето си и рее поглед по кадифеното на зеления килим. Неочаквано пред лъчезарния му взор се изпречва Гергана.
Гледал я везир, сматрял я
И от сърце я поревнал. Това “поревване” днес наричаме сексуално привличане, еротична любов. “Еротичната любов е влечение към пълно сливане, към единение с друг човек, по природата си тя е изключителна, а не универсална”(Е.Фром. Изкуството да обичаш.1992). Може да звучи романтично и необосновано, но за мен, везирът, в руслото на разговора, обиква Гергана. Тази любов е изключителна, “на пук на всички правила”(Н.Йорданов) и затова невъзможна. Тя тръгва от физическото привличане, минава през уважението към чуждите ценности, за да завърши с едно спонтанно, неподправено възхищение: Смая се везир с Гергана,
Вярност в любов и почете,
Пусна моманта свободна,
И надари я богато...
“Да даваш – пише Ерих Фром, -е висш израз на сила...Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, защото актът на даване, е израз не на лишаване, а на жизнеспособност... Богат е не онзи, който има много, а който дава много.”
Везирът дава на Гергана свобода: дарява я богато, но преди това внушава на девойката чувството, че е свободна. Обичта е дете на свободата – гласи една френска поговорка. “Няма обич по принуда, - продължава Е.Фром,-обичта е действие, изява на човешка сила и то само в условията на свобода.”Везирът дава възможност на Гергана да е равностоен участник в един нереален за действителността спор, но не заради етноцентризма на Българското възраждане (Св.Игов), още по-малко заради екзистенциалната същност на двамата герои, а защото я обича – по свой, нетрадиционен начин. И тук несъзнателно ме навестява аналогията с “Песничка за Червената шапчица” от Н.Йорданов: На тази плоскост “бисерната творба на дядо Славейков”(Св.Игов), е много по-топла, по-човешка, по-истинна. Но белоногата Гергана е героиня на Възраждането. Тя не може да тръгне като Червената шапчица на Н.Йорданов след вълка благородник, дори и да му вярва, защото носи оковите на традицията – защото тя е българка, а везирът – турчин. Тя може да бъде сладкодумна и убедителна като Шехеразада, той красив (вероятно) и добър (!?) като Шахрияр, но Славейков разказва за България, не за Персия, той пише поема-балада, а не приказка (за съжаление).
С везира Гергана се чувства свободна – първото и задължително условие за една любов. Но тази любов е невъзможна! ! ! Заради етноцентризма на Българското въэзраждане, заради етноцентризма на фолклорната ни традиция.
Къде всъщност е драмата на човешкото съществеване, за която пишат Т.Жечев и Св.Игов – драмата на българската народопсихология?!
Любовта не знае граници? Не е подвластна на времето? Живее и след смъртта на влюбените!? ДА!!! Но тя е робиня на етноса в българската патриархална традиция! Затова Гергана устоява пред везира. Тя черпи своята аргументация от морала на рода, от мъдростта на вековната народна култура. Нейните инстинкти са силни и непохабени, защото “още нищо не знае”. И една хипотетична любов, която би разцъфнала при други обстоятелства, в поемата на П.Р.Славейков умира преди да се е родила, защото оковите на традицията я правят невъзможна.
Публикуван във в. “Северняк”, 4 08.98г. и в Майски научни четения,Силистра – 1998
ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ
Смая се везир с Гергана,
Вярност в любов и почете,
Пусна момата свободна
И надари я богато... 1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам ще бъда мед що звънти или кимвал що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща... - щом любов нямам нищо не съм...
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда...
5. ...зло не мисли...
7. ...на всичко вярва.(І Кор.: 13)
Едва ли апостол Павел е имал предвид любовта, за която ще стане реч по-долу, но дали е любов към ближния или към Бога, към рода или към либето, в “Изворът на Белоногата” има много любов.
Привидно всичко е казано и добре познато – пише Т.Жечев, но поемата крие необозрими възможности за съпоставки в културологичен аспект. Затова може би и мненията са така диаметрално противоположни.
Гергана – непорочна и чиста като детска сълза, защото “още нищо не знае”, е разпъвана на кръст от интерпретаторите на поемата. В съзнанието на читателските поколения тя остава като символ на родните добродетели, на народното отстояване на традицията. Гергана е истински апотеоз на българката!
Защо обаче везирът е така благосклонен към нея? Защо и дава правото да бъде участник в един равностоен спор? Защо той е “нетрадиционен”(Т.Жечев) образ на турски властник!?
Защо и Гергана е така нетрадиционна?
Още от утробата ней е внушавано, че турците са господари, врагове, злодеи, че от тях се бяга или пред тях се свежда глава!!! А “младото без(ум)но момиче” спокойно, смислено разговаря със своя враг-господар, изповядва любовта си, разтваря душата си.
Гергана е българка.
Везирът – турчин!
Славейков не би могъл да роди други герои. Ако не бяха българка и турчин, те нямаше да са рожба на възрожденското време, щяха да са книжни същества, извънредно далечни на фолклорния вариант, от който черпи сили поетът. Щом е апотеоз на българката, Гергана трябва да устои на везира-турчин.Според традицията верността на жената се поставя над нейната хубост, особено, ако изневярата е и измяна на народната принадлежност. Тя ще остане вярна на Никола, защото го обича и, защото “се е клела, заклела и клетвата и вярна е”. Според същата тази традиция “клетвата за вярност не може да се пренебрегне, носителят на такъв обет може да бъде освободен само със съгласието на този, на когото е даден”(Н.Г.Николов.Българската балада.1983).
Никола го няма на извора.
Защо?
Хиляда и едно “защо”, както в онези приказки на митичната Шехеразада... Цялата местност на десния бряг на Марица, под чешмата и досега е запазила разкоша и очарованието си, - пише Т.Жечев. И аз виждам онези тучни ливади, по които пасат и играят хергелетата на везира. Млад и хубав, като цар Шахрияр, с типичната за ориенталците леност, везирът пуши наргилето си и рее поглед по кадифеното на зеления килим. Неочаквано пред лъчезарния му взор се изпречва Гергана.
Гледал я везир, сматрял я
И от сърце я поревнал. Това “поревване” днес наричаме сексуално привличане, еротична любов. “Еротичната любов е влечение към пълно сливане, към единение с друг човек, по природата си тя е изключителна, а не универсална”(Е.Фром. Изкуството да обичаш.1992). Може да звучи романтично и необосновано, но за мен, везирът, в руслото на разговора, обиква Гергана. Тази любов е изключителна, “на пук на всички правила”(Н.Йорданов) и затова невъзможна. Тя тръгва от физическото привличане, минава през уважението към чуждите ценности, за да завърши с едно спонтанно, неподправено възхищение: Смая се везир с Гергана,
Вярност в любов и почете,
Пусна моманта свободна,
И надари я богато...
“Да даваш – пише Ерих Фром, -е висш израз на сила...Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, защото актът на даване, е израз не на лишаване, а на жизнеспособност... Богат е не онзи, който има много, а който дава много.”
Везирът дава на Гергана свобода: дарява я богато, но преди това внушава на девойката чувството, че е свободна. Обичта е дете на свободата – гласи една френска поговорка. “Няма обич по принуда, - продължава Е.Фром,-обичта е действие, изява на човешка сила и то само в условията на свобода.”Везирът дава възможност на Гергана да е равностоен участник в един нереален за действителността спор, но не заради етноцентризма на Българското възраждане (Св.Игов), още по-малко заради екзистенциалната същност на двамата герои, а защото я обича – по свой, нетрадиционен начин. И тук несъзнателно ме навестява аналогията с “Песничка за Червената шапчица” от Н.Йорданов: На тази плоскост “бисерната творба на дядо Славейков”(Св.Игов), е много по-топла, по-човешка, по-истинна. Но белоногата Гергана е героиня на Възраждането. Тя не може да тръгне като Червената шапчица на Н.Йорданов след вълка благородник, дори и да му вярва, защото носи оковите на традицията – защото тя е българка, а везирът – турчин. Тя може да бъде сладкодумна и убедителна като Шехеразада, той красив (вероятно) и добър (!?) като Шахрияр, но Славейков разказва за България, не за Персия, той пише поема-балада, а не приказка (за съжаление).
С везира Гергана се чувства свободна – първото и задължително условие за една любов. Но тази любов е невъзможна! ! ! Заради етноцентризма на Българското въэзраждане, заради етноцентризма на фолклорната ни традиция.
Къде всъщност е драмата на човешкото съществеване, за която пишат Т.Жечев и Св.Игов – драмата на българската народопсихология?!
Любовта не знае граници? Не е подвластна на времето? Живее и след смъртта на влюбените!? ДА!!! Но тя е робиня на етноса в българската патриархална традиция! Затова Гергана устоява пред везира. Тя черпи своята аргументация от морала на рода, от мъдростта на вековната народна култура. Нейните инстинкти са силни и непохабени, защото “още нищо не знае”. И една хипотетична любов, която би разцъфнала при други обстоятелства, в поемата на П.Р.Славейков умира преди да се е родила, защото оковите на традицията я правят невъзможна.
Публикуван във в. “Северняк”, 4 08.98г. и в Майски научни четения,Силистра – 1998
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18